Разпространение. Из широколистните гори (като подлес) и из сечищата в цялата страна.
Описание. Едър храст с червеникава или пепелявосива кора на клоните, гладка и покрита с множество лещанки. Листата са едри, с къса дръжка, закръглено яйцевидни, на върха изведнъж стеснени и заострени и със сърцевидна основа, двойно назъбени. Цветовете са еднополови – мъжките са събрани в съцветия реси, цилиндрични и увиснали, а женските са разположени по 2 в малки пъпковидни образувания. Плодовете (лешник), събрани най-често в групи от 2-5, със звънчевидна обвивка. Цъфти през февруари.

Леската е един от първите източници на прашец за пчелите. Съдържа белтъци, мазнини и витамини, аминокиселини, минерални соли и въглехидрати. Цветният прашец и неговите екстрати удължават живота на презимувалите пчели. Той притежава регенеративни и антитоксични свойства.
Използваема част. Кората на клоните, белена през пролетта – април-май. Обелената кора се суши на сянка или в сушилня при 1° до 50°С. Изсушената билка е кафявосива, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Кората съдържа танини. Плодът съдържа йодни, железни и медни соли, мазнини, метионин, холин, лецитин, ненаситени мастни киселини и др.
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно, противотрескаво.
Българската народна медицина препоръчва кората на леската против малария, за апетит, при жълтеница, разширени вени, възпаление на простатата, бъбречни заболявания, заболявания на черния дроб и др. Подобно действие имат и листата.
От своя страна плодовете са висококалорична храна при малокръвие, диабет, камъни в бъбреците и жлъчката, гуша, атеросклероза, високо кръвно налягане и др.
Начин на употреба. Една супена лъжица нарязани кори се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От листата се взимат 2 супени лъжици и се киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Пие се по същия начин.