Украсяването на великденски яйца с восък е най-старата и най-разпространената техника в почти всички славянски страни и народи – Чехия, Словакия, Полша, Украйна, Германия-лужишки сърби, Унгария – вероятна последица от влияние на заварено население и на околните страни, Далмация. В България тази усъвършенствувана техника за украса с писалка и восък и получаващия се условно наречен негативен рисунък – яйцето се боядисва в основен цвят червено, а орнаментите покрити с восъка остават бели, е разпространена в Самоковско, Костенец, Чепинския край – Велинград и Ракитово, и Алфатар. Твърде ограниченото използване на тази техника в селищата от Самоков до Чепинско я превръщат в специфична за страната. Нейното съхранение като традиция и усъвършенстване през последното десетилетие във Велинград и Ракитово дават добра възможност за допълнителни проучвания. Наред с общите черти на рисунъка и орнаментите със Самоковско, в Чепинско се открояват и някои специфики. Така например тук са характерни по-качествената линия на рисунъка, честата употреба на точката в орнаментите и използването на добре оформени разделителни поясни линии – зигзагобразни, синджирообразни и др. Друга локална специфика е многоцветния рисунък. При тази усъвършенствана техника най-напред се покриват с восък елементите от орнамента, които остават бели. На Цветница тези яйца се боядисват жълти с отвара от синчец, нанасят се с писалка и восък допълнителните елементи от орнамента и на Велики Четвъртък яйцата се боядисват червени. Това развитие на техниката се наблюдава и в други страни – Чехия, Словакия и Украйна, като там достигат до наслагването на седем цвята.